Южната част на България е там, където се намират две от известните области – Хасково и Стара Загора. Именно във втората е разположено село Турия, административно управлявано от община Павел Баня. Много старо е това населено място, заобиколено от планински район. Мост от времето на Римската империя е построен над реката, като местните жители отдавна са му дали името Скокът. Това съоръжение е изключително добре запазено към днешна дата и се ползва от хората. Река Турийска минава през селото и до един от нейните завои се намира предишното селище. Местността Равнака е малко по-нагоре и точно там е въпросното място, преди селото да се премести до днешната си локация. Речният остров в тази местност не е постоянен, а се появява периодично. Той е наречен Манастирището и представлява атракция за местните жители. На връх Голям висок се водят сражения с османците, а до днес там ясно личат останките от стражева кула.
Местността в село Турия е опожарена горе-долу по времето, когато то пада под властта на османската империя. Вътрешната част на Средна гора е мястото, където голяма част от жителите успяват да намерят покрив над главата си. Това са предимно селища от колибарски тип, каквито има и в други краища на страната. Отделни местности в горските масиви чак до днес запазват имената на част от родовете, които живеят тук по време на робството. Хайдушкият род на Джалъзите стои в основата селото да се премести там, където е днес. Това се случва в последните години на осемнадесети век, но башибозушки отряди повторно го подлагат на изпепеляване и кръстосан огън в разгара на освободителната война между руснаци и турци. Хулюси паша е организатор на подпалването, когато неговите войски правят отстъпление при първата героична битка на връх Шипка. Голяма част от хората пък прибягват до евакуация, разчитайки на прикритието на руските части. Те не забравят да вземат със себе си колкото се може повече покъщнина и едър добитък. По Русалийската пътека в района на Трявна и по проходите на Стара планина – именно това са обичайните маршрути на отстъпление. След края на войната три от общо десет рода се връщат в селото.
Турия във въпросния период представлява пепелище, което трябва да се възстанови и това се случва с общите усилия на хората. Останалите седем рода избират да се заселят в Окчилан, което по това време е наполовина празно. Днес населеното място продължава да съществува, но е записано с името Александрово. Лъджакьой също дава подслон на част от хората – сегашното му име е Павел баня. Поне четири известни личности са родени тук и всеки един от тях е достатъчно популярен в своята сфера. Цанко Минчев се включва в четата на поета революционер Христо Ботев, а Румен Рачев твори в областта на изобразителното изкуство. Другите двама са сравнително по-популярни – Тодор Янчев и Димитър Чорбаджийски. Първият е дълги години защитник и капитан на ЦСКА и един от най-добрите играчи на България. Чудомир е прозвището на другия – едновременно писател с няколко тома разкази за селото с уникален хумористичен стил и художник като Рачев.
